изловели

Речник на българския език

1. изловели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изловели е производна форма на изловя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изловели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изловели е производна форма на изловя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).