изличил си

Речник на българския език

1. изличил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изличил си е производна форма на излича (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изличил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изличил си е производна форма на излича (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).