изличил е

Речник на българския език

1. изличил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изличил е е производна форма на излича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изличил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изличил е е производна форма на излича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).