изличило си

Речник на българския език

1. изличило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изличило си е производна форма на излича (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. изличило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изличило си е производна форма на излича (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).