изличило

Речник на българския език

1. изличило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изличило е производна форма на излича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изличило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изличило е производна форма на излича (мин. деят. св. прич. ср. р.).