изличавал е

Речник на българския език

1. изличавал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изличавал е е производна форма на изличавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изличавал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изличавал е е производна форма на изличавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изличавал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изличавал е е производна форма на изличавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).