изличавало

Речник на българския език

1. изличавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изличавало е производна форма на изличавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изличавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изличавало е производна форма на изличавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изличавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изличавало е производна форма на изличавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изличавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изличавало е производна форма на изличавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).