изличавал

Речник на българския език

1. изличавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изличавал е производна форма на изличавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изличавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изличавал е производна форма на изличавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изличавал — мин. деят. св. прич. м. р.

изличавал е производна форма на изличавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изличавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изличавал е производна форма на изличавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).