излиня

Речник на българския език

1. излиня — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

излиня е производна форма на излинея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. излиня — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

излиня е производна форма на излинея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).