излепяло

Речник на българския език

1. излепяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

излепяло е производна форма на излепя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. излепяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

излепяло е производна форма на излепя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).