излепял

Речник на българския език

1. излепял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

излепял е производна форма на излепя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. излепял — мин. деят. несв. прич. м. р.

излепял е производна форма на излепя (мин. деят. несв. прич. м. р.).