излепил си

Речник на българския език

1. излепил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

излепил си е производна форма на излепя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. излепил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

излепил си е производна форма на излепя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).