излепил е

Речник на българския език

1. излепил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

излепил е е производна форма на излепя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. излепил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

излепил е е производна форма на излепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).