излепило
1.
излепило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
излепило
е производна форма
на излепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
излепило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
излепило
е производна форма
на излепя (мин. деят. св. прич. ср. р.).