излепила

Речник на българския език

1. излепила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

излепила е производна форма на излепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. излепила — мин. деят. св. прич. ж. р.

излепила е производна форма на излепя (мин. деят. св. прич. ж. р.).