излепил

Речник на българския език

1. излепил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

излепил е производна форма на излепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. излепил — мин. деят. св. прич. м. р.

излепил е производна форма на излепя (мин. деят. св. прич. м. р.).