излепил
1.
излепил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
излепил
е производна форма
на излепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
излепил —
мин. деят. св. прич. м. р.
излепил
е производна форма
на излепя (мин. деят. св. прич. м. р.).