излепи

Речник на българския език

1. излепи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

излепи е производна форма на излепя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. излепи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

излепи е производна форма на излепя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. излепи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

излепи е производна форма на излепя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. излепи — повелително наклонение, ед. ч.

излепи е производна форма на излепя (повелително наклонение, ед. ч.).