излей

Речник на българския език

1. излей — повелително наклонение, ед. ч.

излей е производна форма на излея (повелително наклонение, ед. ч.).

2. излей — повелително наклонение, ед. ч.

излей е производна форма на излея (повелително наклонение, ед. ч.).