излежавал

Речник на българския език

1. излежавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

излежавал е производна форма на излежавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. излежавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

излежавал е производна форма на излежавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. излежавал — мин. деят. св. прич. м. р.

излежавал е производна форма на излежавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. излежавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

излежавал е производна форма на излежавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).