излеел

Речник на българския език

1. излеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

излеел е производна форма на излея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. излеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

излеел е производна форма на излея (мин. деят. несв. прич. м. р.).

3. излеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

излеел е производна форма на излея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. излеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

излеел е производна форма на излея (мин. деят. несв. прич. м. р.).