излегнело

Речник на българския език

1. излегнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

излегнело е производна форма на излегна се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. излегнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

излегнело е производна форма на излегна се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).