излаел

Речник на българския език

1. излаел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

излаел е производна форма на излая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. излаел — мин. деят. несв. прич. м. р.

излаел е производна форма на излая (мин. деят. несв. прич. м. р.).