изкярил си

Речник на българския език

1. изкярил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изкярил си е производна форма на изкяря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изкярил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изкярил си е производна форма на изкяря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).