изкярил

Речник на българския език

1. изкярил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкярил е производна форма на изкяря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкярил — мин. деят. св. прич. м. р.

изкярил е производна форма на изкяря (мин. деят. св. прич. м. р.).