изкяри

Речник на българския език

1. изкяри — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изкяри е производна форма на изкяря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изкяри — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изкяри е производна форма на изкяря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изкяри — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изкяри е производна форма на изкяря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. изкяри — повелително наклонение, ед. ч.

изкяри е производна форма на изкяря (повелително наклонение, ед. ч.).