изкярели

Речник на българския език

1. изкярели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изкярели е производна форма на изкяря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изкярели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изкярели е производна форма на изкяря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).