изкъсвал е

Речник на българския език

1. изкъсвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкъсвал е е производна форма на изкъсвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкъсвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкъсвал е е производна форма на изкъсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изкъсвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкъсвал е е производна форма на изкъсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).