изкъсвало

Речник на българския език

1. изкъсвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкъсвало е производна форма на изкъсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкъсвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкъсвало е производна форма на изкъсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изкъсвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изкъсвало е производна форма на изкъсвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изкъсвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изкъсвало е производна форма на изкъсвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).