изкъсвала

Речник на българския език

1. изкъсвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изкъсвала е производна форма на изкъсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изкъсвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изкъсвала е производна форма на изкъсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изкъсвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изкъсвала е производна форма на изкъсвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изкъсвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изкъсвала е производна форма на изкъсвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).