изкъсал

Речник на българския език

1. изкъсал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкъсал е производна форма на изкъсам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкъсал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкъсал е производна форма на изкъсам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изкъсал — мин. деят. св. прич. м. р.

изкъсал е производна форма на изкъсам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изкъсал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изкъсал е производна форма на изкъсам (мин. деят. несв. прич. м. р.).