изкъртило

Речник на българския език

1. изкъртило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкъртило е производна форма на изкъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкъртило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изкъртило е производна форма на изкъртя (мин. деят. св. прич. ср. р.).