изкъртила

Речник на българския език

1. изкъртила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изкъртила е производна форма на изкъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изкъртила — мин. деят. св. прич. ж. р.

изкъртила е производна форма на изкъртя (мин. деят. св. прич. ж. р.).