изкъртел
1.
изкъртел —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изкъртел
е производна форма
на изкъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изкъртел —
мин. деят. несв. прич. м. р.
изкъртел
е производна форма
на изкъртя (мин. деят. несв. прич. м. р.).