изкърпила

Речник на българския език

1. изкърпила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изкърпила е производна форма на изкърпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изкърпила — мин. деят. св. прич. ж. р.

изкърпила е производна форма на изкърпя (мин. деят. св. прич. ж. р.).