изкърпел

Речник на българския език

1. изкърпел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкърпел е производна форма на изкърпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкърпел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изкърпел е производна форма на изкърпя (мин. деят. несв. прич. м. р.).