изкъркорил си

Речник на българския език

1. изкъркорил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изкъркорил си е производна форма на изкъркоря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изкъркорил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изкъркорил си е производна форма на изкъркоря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).