изкъркорили

Речник на българския език

1. изкъркорили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изкъркорили е производна форма на изкъркоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изкъркорили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изкъркорили е производна форма на изкъркоря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).