изкъркорил
1.
изкъркорил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изкъркорил
е производна форма
на изкъркоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изкъркорил —
мин. деят. св. прич. м. р.
изкъркорил
е производна форма
на изкъркоря (мин. деят. св. прич. м. р.).