изкъркори

Речник на българския език

1. изкъркори — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изкъркори е производна форма на изкъркоря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изкъркори — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изкъркори е производна форма на изкъркоря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изкъркори — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изкъркори е производна форма на изкъркоря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. изкъркори — повелително наклонение, ед. ч.

изкъркори е производна форма на изкъркоря (повелително наклонение, ед. ч.).