изкъркорело

Речник на българския език

1. изкъркорело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкъркорело е производна форма на изкъркоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкъркорело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изкъркорело е производна форма на изкъркоря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).