изкъркорели

Речник на българския език

1. изкъркорели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изкъркорели е производна форма на изкъркоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изкъркорели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изкъркорели е производна форма на изкъркоря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).