изкъркорел

Речник на българския език

1. изкъркорел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкъркорел е производна форма на изкъркоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкъркорел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изкъркорел е производна форма на изкъркоря (мин. деят. несв. прич. м. р.).