изкъпете

Речник на българския език

1. изкъпете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

изкъпете е производна форма на изкъпя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. изкъпете — повелително наклонение, мн. ч.

изкъпете е производна форма на изкъпя (повелително наклонение, мн. ч.).