изкъпел

Речник на българския език

1. изкъпел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкъпел е производна форма на изкъпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкъпел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изкъпел е производна форма на изкъпя (мин. деят. несв. прич. м. р.).