изкъпвало

Речник на българския език

1. изкъпвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкъпвало е производна форма на изкъпвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкъпвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкъпвало е производна форма на изкъпвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изкъпвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изкъпвало е производна форма на изкъпвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изкъпвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изкъпвало е производна форма на изкъпвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).