изкъпвал

Речник на българския език

1. изкъпвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкъпвал е производна форма на изкъпвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкъпвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкъпвал е производна форма на изкъпвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изкъпвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изкъпвал е производна форма на изкъпвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изкъпвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изкъпвал е производна форма на изкъпвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).