изкъпало

Речник на българския език

1. изкъпало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкъпало е производна форма на изкъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкъпало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изкъпало е производна форма на изкъпя (мин. деят. св. прич. ср. р.).