изкънтяло си

Речник на българския език

1. изкънтяло си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изкънтяло си е производна форма на изкънтя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкънтяло си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изкънтяло си е производна форма на изкънтя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. изкънтяло си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изкънтяло си е производна форма на изкънтя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).