изкънтял

Речник на българския език

1. изкънтял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкънтял е производна форма на изкънтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкънтял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкънтял е производна форма на изкънтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изкънтял — мин. деят. св. прич. м. р.

изкънтял е производна форма на изкънтя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изкънтял — мин. деят. несв. прич. м. р.

изкънтял е производна форма на изкънтя (мин. деят. несв. прич. м. р.).