изкънтявал съм

Речник на българския език

1. изкънтявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изкънтявал съм е производна форма на изкънтявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изкънтявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изкънтявал съм е производна форма на изкънтявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. изкънтявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изкънтявал съм е производна форма на изкънтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).